Безмилостна съм! Казваш –

лоша съм била.....

В добрината си не бих

останала щастлива.

Не искам да отричам,

своите права и  в

нов момент,

изпълвам се

със плам и сила.

Огъват ме

мощни ветрове,

и сняг вали ме

посред лято.

В немилост ще изпадна...

Природата ми ме зове,

да бъда крайно

безпощадна....

Не бях ли ясна

досега,

не казах ли

да ме забравиш...

Била съм ти

по-нужна от вода,

била съм  аз за теб

безкраен празник.

И днес стоя смълчана,

скована съм от страх -  

Дали не съм те наранила.

Защо да съм добра , защо ,

Като    щастието

 откривам,

Ако бъда с теб  

трайно нетърпима!

 

22. Декември. 2009