На изгрева лъчите ползваш за усмивка,

Облъчваш всички с ярко жълта  светлина,

По лицето се  разля 
по-сладка от  ментовка,

На   изкушението кой ли устоя.

И аз едва успявам да остана,

Хладнокръвна като Аполон,

Да бях русалка – да те омагьосам,

Но се оказах влюбена жена...

На звездите трептенето грее във очите ти,

Да доживея да потъна в тази красота,

И млечен път попива ми сълзите,

Да можех и за ден да съм твоята луна....

Кървавият  залез е твоят  магнетизъм,

с алено омайваш женската душа,

Родена съм, без  да да мога те имам –

А искам да потъна в червеният отблясък,