Един въпрос прегаря като рана,
измъчва ме, не мога да заспя,

и всеки ден от илюзиите бягам,
бушуват в мен като развълнувано море.

Развълнувани са, какво ще се случи,
ако се изправя смело пред теб,

и те попитам пламтяща цялата,
какво ми стори, че ме превърна в поет?

Вълнуват се като морето през Август,
какво ще се случи, щом от мен разбереш,
как на две съм разсякла своето любящо сърце....
Как  душата  живее и от копнежът по теб

И до днес в мен се надига тревога,
какво ще се случи ако чуеш от мен,

Че в онези мои стихове - любовните,
героят си ти , че ти  вдъхновяваш поет.