На влакчето с несбъднати мечти,

Пътуваш тих, незабелязан,

Със шапка – невидимка те скрих,

В огледалото човека не познаваш.

Дори с усмивка си го поздравил,

Часовника поглеждаш – закъснява.

На следващата гара слизаш ти –

празните мечти там трябвало да слязат.

Уж всички слизат, а пък сам си бил,

Приветстваш самотата с изненада.

Самотен се почувства и нададе вик,

Със тревога се изпълни и душата.

И имаш избора – във моят влак се завърни,

Или опитай да запълниш празнотата.