Кой си, че не те познавам, 

само име - без душа.

Проговориш ми и полудяла

В мислите си аз летя...

 

Кой си? – Вчера беше „Никой”

Днес искам да си част от мен.

Чудиш се има  ли причина,

Не мисли че мога да я знам!

 

Кой си? Пролетния вятър литнал?

Или пък  жадувания слънчев лъч...

Сърцето като цвят ми се разлиства

И очаква твойта топла гръд.

 

Кой си? Името ти все повтарям,

Дори насън, дори насън.

Във умът като камбана,

Чувам неговият звън...

Питате се…кой съм аз…
Дори самият аз не зная…
Да се хванеме на бас…
Иска ми се да узная…
Питате се…от къде съм…
Ако знаех щях да си отида…
Дано това е само сън…
За там,където исках аз да ида…

Чудя се дали съм полиглот…
Езици обикалят ми главата…
Но нека аз да съм проклет…
За затоплянето на Земята…
А може би съм аз поет…
Глупости ви дрънкам аз…
С много мисли съм обзет…
Моля !!прогонете тоя бяс…
НиКо